ИЗЛОЖБИ / ВРЕМЕННИ

Карикатурен салон 2020
Карикатура
/23 октомври 2020 - 31 януари 2021, зала 5/

45. Национална изложба на карикатурата 2020 - гостуваща изложба

За първи път в своята 45-та история Националната изложба за карикатура ще бъде официално открита в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Противоепидимичните условия в страната налагат 145-те карикатури на 38 автори да бъдат показани напълно „дезинфиктирани, дистанцирани и дисциплинираи”, а церемонията по обявявавено на тазгодишните лауреати ни задължава всички да сме и „маскирани”. С дълбоко чувство на признателност и респект, изложбата включва и оригинални творби от музейния фонд на карикатуристите Велин Андреев, Иван Кутузов-Кути, Стоян Дуков и Фико Фиков, които наскоро смениха земното си пребивавене с един по-светъл свят, където да продължат да творят веселите си рисунки.

Носителят на тазгодишната награда на Музея на хумора и сатирата е Халит Куртулмуш-Айтослу, а сред останалите отличени карикатуристи се нареждат Светлин Стефанов, Стоян Дечев, Любомир Михайлов, Майя Чолакова, Милко Диков, Никола Георгиев-Кайо и Цочо Пеев.

7 : 0 за карикатурата - самостоятелна изложба на Любимир Михайлов

Изложбата представя 51 карикатури и отбелязва 70-годишнината на автора. Дългогодишно е партньорството на Музея на хумора и сатирата с Любомир Михайлов, а резултатът - 33 оригинални творби, които се съхраняват в художествения фонд на музея.

Любомир Михайлов е роден на 26 септември 1950 г. в Каварна. Завършва строително инженерство в София и сам се изгражда като художник. Има интереси най-вече в областта на карикатурата, илюстрацията, оформлението на книги, плаката и графичния дизайн.
Работил е като художник в издателство „Техника“, София; в редакциите на алманах „Апропо“, Габрово и в-к „Стършел“; бил е оформител и художник на списание ФЕП (Фантастика, Евристика, Прогностика); главен художник на детското списание „Дино и Дина“ и списание PC (Пост Скриптум). Автор е на филмови плакати към бившето „Киноразпространение“, Бояна. Нарисувал е стотици корици и илюстрации за почти всички издателства преди 1989 година. Няколко години е редовен сътрудник на списанията Nebelspalter, Eulenspigel и Index on Censorship. Днес рисува детски илюстрация и прави оформление на учебници за издателствата „Просвета“, „Булвест – 2000“, „Анубис“, „Ариадна“, „Абагар“ и други.
Любомир Михайлов е участвал в изложби на карикатурата, илюстрацията, плаката и графиката в България и чужбина. Има множество награди, някои от които цени като много престижни.
Показвал е самостоятелни карикатурни изложби в София, Варна, Габрово, Балчик и в Международния конгресен център в Давос – Швейцария.
Член е на СБХ от 1982 година, а в периода 2005-2015 и председател на секция “Карикатура“ при СБХ.

30 + 30 - самостоятелна изложба на Светлин Стефанов

Заглавието на изложбата подсказва, че и този автор празнува юбилей през настоящата година. Навършва 60 години, затова представя 30 карикатури и 30 малки пластики. В художествения фонд на музея се съхраняват 12 творби на Светлин Стефанов.
Светлин Стефанов е роден през 1960 в Трявна. Завършва дърворезба в родния си град, а по-късно и специалност „Изобразително изкуство“ в Учителския институт в Дупница. Рисува карикатури от 1986 година и има над 800 публикации в 52 периодични издания в България, между които „Стършел“, „Антени“, „Стандарт“, „Спектър“, „Смях“ и други.
Участва в редица международни конкурси за карикатура в Канада, Бразилия, Италия, Германия, Иран, Сърбия, Румъния и България. От 1989 година е редовен участник на Международното биенале в Габрово.
Носител е на премия от конкурса за карикатура в Маростика, Италия; първа награда за карикатура на фестивала „Весели Балкани“, Габрово; втора награда и сребърен плакет от Крагуевац, Сърбия; трета награда от 27-та национална карикатурна изложба на СБХ; наградата на Омбудсмана на Република България от 42-то издание на националната карикатурна изложба и други. Правил е самостоятелни изложби в Сърбия, Румъния, две в Дома на хумора и сатирата и пет в родния си град.
От 2000 гидина е член е на СБХ, секция „Карикатура“. Има свое ателие за дърворезба и сатирична пластика в Трявна, където работи от 30 години.


100 години Национална гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" - гостуваща изложба
Икони, художествена мебел, дърворезба, рисунки, проекти
(16 октомври - 30 ноември 2020, зала 7)


Изложбата е част от програмата, отбелязваща 100 години от създаването на Тревненската възрожденска школа по иконопис и дърворезба. Доста по-скромна във времеви диапазон, ала достатъчно открояваща се, е историята на сътрудничеството между Дома на хумора и сатирата и Националната гимназия за приложни изкуства в Трявна с цел популяризиране продукцията на възпитаниците на училището под формата на коледни базари, съвместни изложби с други средни художествени училища в България, прегледи на дипломни работи и една запомяща се самостоятелна изложба на вече утвърден български творец – Венелин Шурелов – от 1996 година. Същата година е основано дружеството „Луди-млади” с цел съхраняване и развиване на автентичните художествени занаяти и националните традиции в българската култура.

Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ в град Трявна съхранява и развива традициите на Тревненската възрожденска иконописна и дърворезбарска школа като дава професионална подготовка на ученици от цялата страна в три специалности - „Художествена дърворезба“, „Интериорен дизайн“ и „Иконопис“.

Идеята за създаването на училището датира от втората половина на 19 в. и принадлежи на големия възрожденски художник Николай Павлович, който през 1861 г. посещава Трявна по покана на Петко Р. Славейков. Целта е била да се съхранят местните занаятчийски традиции в областта на художествената обработка на дървото. Всъщност това е първата решителна крачка към възобновяване на художествените занаяти и националните традиции, чиито функции и значение след Освобождението затихват.

От създаването си до днес училището преминава през различни форми на своето развитие. Открито е през 1920 г. като Държавно столарско училище, а по-късно е Техническа гимназия по градоустройство и Техникум по дърворезба и вътрешна архитектура. През 1976 г. се превръща в Средно специално художествено училище за приложни изкуства, а от 2009 г. е преобразувано в Национална гимназия за приложни изкуства. Понастоящем Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ е държавен културен институт към Министерството на културата на Република България.

През годините училището става културно средище, което привлича талантливи преподаватели, много от които завършват образованието си в престижни университети и академии извън България. Сред тях са Иван Христов, Атанас Василев, Цаньо Антонов, Димитър Друмев и др.

Настоящата изложбата включва творби, създадени през последните три години от ученици от XII клас в специалностите „Интериорен дизайн“, „Художествена дърворезба“ и „Иконопис“.


Антигерой - самостоятелна изложба на Калоян Илиев – Кокимото
Живопис, инсталации, обекти, колажи
(18 септември - 10 ноември 2020, зала 6)


След поредни участия в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството в Габрово, Калоян Илиев - Кокимото подрежда първа самостоятелна изложба в Музея на хумора и сатирата. Изложбата включва 39 живописни платна, инсталации, обекти и колажи.

Калоян Илиев – Кокимото е роден през 1979 във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства към Университета „Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново и специализира в графичния департамент на Академията за изкуства в Лодз, Полша.
Правил е самостоятелни изложби в ТАМ, Велико Търново, галерия Интро, София, UniCredit Studio, София, Gifted, София, Contemporary space, Варна, Морско Казино, Бургас, галерия Фотосинтезис, Варна, галерия Аросита, София, галерия U P.A.R.K., Пловдив, Бетахаус, София, Градска художествена галерия, Варна, Клуб за естетическо възпитание на артиста, София, Локация Център - временно пространство, Габрово, галерия Буларт, Варна, Галерия за модерно изкуство, София, галерия Epreuve d’Artiste, Антверпен, Музей на изкуствата, Фредериксхавн, Дания и галерия Sigvardson, Родби, Дания.
Участвал е в 24. Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството, 16. Триенале на малките графични форми, Лодз, Биенале на Екслибриса и мини принта, Гуанджоу, 3. Триенале на графиката и рисунката, Банкок, 7. Биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството“, Варна, Триенале на графиката, Краков, Фестивал за съвременно изкуство ARTVILNIUS’09, Вилнюс, 1. Биенале на графиката, Александрия, 1. Биенале на графиката, Истанбул и 13. Биенале за млади артисти от Европа и Средиземноморието, Пуля. Участвал е в групови изложби в галерията на Института за съвременно изкуство в София, галерия One Monev, София, галерия Райко Алексиев, София, Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство, София, Градска галерия Вернон, Британска Колумбия, Канада, галерия Knoll, Виена, галерия Индустриална 11, София.

В произведенията си пресъздава взаимоотношенията между себе си и другите в условията на манипулирана реалност. Необичайните и мрачни светове, които представя в графики, рисунки, колажи, фотографии и инсталации са плод на спомени и творчески инвенции. В много от творбите проличава интереса му към различни социални теми като новия световен ред, ролята на съвременните икони в обществото и отношението към животните. Минавайки от религия през политика, до абсурдни ситуации от ежедневието, Кокимото се интересува от емоционални и умствени състояния, като нарцисизъм, копнеж за любов и красота. Работи с вече съществуващ визуален материал, който обогатява със собствени разработки с повествователен характер.

В творчеството на Кокимото най-често срещан е самият въображаем образ (алтерего) на художника – трагикомичен черен комиксов хибрид между човек и котка. Появява се изневиделица, коментира щяло и нещяло, не обещава добър вкус, а ирония и провокация, които почти не отстъпват на действителността. Присвоява образи от потребителската култура, трайно отпечатали се в ретината, нагазва в кича и се забавлява с култа към идоли, замествайки стари икони с нови образи. И макар да дразни, действията на Кокимото са съвсем оправдани, доколкото всяко идолотворчество, отвъд сериозните (патетични) намерения на авторите си, не е нищо повече от кич. Така естетическата легитимност на образите му се оказва най-голямата провокация на Кокимото. А аргументите срещу неговото нахалство са напразни – художникът винаги се смее последен.


Альоша и котката - проект на Катарина Свобода и Камен Стоянов
Инсталация
(19 юни - 30 септември 2020, зала Стефан Фъртунов)


Альоша и котката е инсталация, която включва филм за една необичайна среща пред паментика на Альоша на хълма Бунарджика в Пловдив и архивни фотографии. Чрез средствата на песента, филмът показва две различни гледни точки към паметника, неговата предистория и как се раждат митологиите. На появилата се през 1966 година и добила голяма популярност песен Альоша главните герои Васил и Катарина отговарят със специално създадената за филма песен Алексей Скурлатов.

Катарина Свобода е родена през 1984 в Грац, Австрия. Творчеството й се основава главно върху видеото, но работи и в областта на фотографията, инсталацията и пърформанса, винаги свързани с движещи се изображения. Завършила е Академията по изящни изкуства и Университета за приложни изкуства във Виена.

Участва в национални и международни изложби: Кунстхале Люцерн, Щвейцария (2018 ); WRO Биенале на медийното изкуство, Вроцлав, Полша (2017); BJCEM Биенале за млади художници, Тирана, Албания (2017); Manhattan Bridge, Ню Йорк, САЩ (2017); Корнър Колидж, Цюрих, Швейцария (2017); Галерия Владимир Назов, Загреб, Хърватия (2017). Сред самостоятелните й изложби се нареждат FLUCA - Австрийски културен павилион, Пловдив (2019); SewonArtSpace, Джокякарта, Индонезия (2018); Галерия Клубнова, Бърно, Чехия (2016) и други.

Катарина Свобода е носител на няколко награди и стипендии, включително 2018 Facade Video Prize от Пловдив и творческа резиденция в Индонезия, осигурена от Австрийското канцлерство през 2018.

Камен Стоянов е роден през 1977 в Русе. Живее и работи във Виена и София. Завършил е живопис в Националната художествена академия в София и визуални изкуства и културология в Академията по изящни изкуства във Виена. Негови филми, видео филми, акции, инсталации, фотографски творби и пърформанси са представяни на много изложби, фестивали и биеналета, между които: В двореца, Международен фестивал за късометражно кино, Варна (2019); Градска галерия на Любляна, Словения (2019); Измерения на публичното, 24. Габровско биенале (2019); Кунстхале Екснергасе, Виена, Австрия (2019); Галерия Сариев, Пловдив (2019); Кунстхале Баден-Баден, Германия (2018); Международен фестивал за видео изкуство в Москва, Русия (2018); (2019); Попитайте художника, Галерия Сариев, Пловдив (2017); WRO Биенале за медийно изкуство, Вроцлав, Полша (2017); Фестивал SPIELART, Мюнхен, Германия (2015); Фестивал Трансмедиале, Берлин, Германия (2014); Камера Австрия, Грац, Австрия (2013); 17. Биенале в Сидни, Австралия (2010); Аичи триенале, Нагоя, Япония (2010); Кунстхале Будапеща, Унгария (2010); Европейско биенале за съвременно изкуство Манифеста 7, Трентино, Италия (2008); 6. Международно биенале за съвременно изкуство в Гюмри, Армения, (2008); MUMOK Виена, Австрия (2008).

Носител е на многобройни награди, между които наградите The Sovereign European Art Prize (2011), Otto Mauer Award, Австрия (2011), Walter Koschatzky Art Award (2011), Art Prize Europe?s Future, Лайпциг, Музей на съвременното изкуство (2008), MUMOK Prize for the Zone1 at VIENNAFAIR (2007), Награда за визуални изкуства на град Виена (2007), както и творчески резиденции в Мексико Сити (2019), Цюрих (2016) и Лос Анджелис (2012).

Альоша и котката е проект, създаден и реализиран в рамките на резидентната програма АДАТА на Пловдив 2019 – Европейска столица на културата, и с допълнителната подкрепа на австрийският фонд Ото Мауер.


В това време на едно друго място/100 години чешки комикс - гостуваща изложба
Комикс
(19 юни - 31 декември 2020, зала Стефан Фъртунов)


Изложбата В това време на друго място / 100 години чешки комикс се организира в партньорство с Чешкия културен център в София и ще гостува в Габрово до края на 2020 година.

Вернисажът бе предвиден като част от програмата по случай 1 април и 48-ия рожден ден на Смешната къща, и макар и със закъснение, посетителите на Музея на хумора и сатирата ще имат възможност да се запознаят с най-доброто от чешкия комикс, създадено през последните 100 години.

Проектът е реализиран през 2019 година и е част от събитията, отбелязващи 100 години от създаването на Чехословашката република (1918 г. ) Самата изложба е резултат от съвместната работа на Чешките центрове в Европа в партньорство с Института за чешка литература към Академията на науките на Чешката република и Философския факултет на Университета Палацки в Оломоуц.

Стогодишнината от основаването на Чехословашката република предлага уникална възможност за равносметка на историята на чешкия комикс (както и на образа на историята в комиксите). Чрез тематичен фокус върху основните жанрове, повратните моменти и интеркултурните влияния, изложбата търси да представи това чешко изкуство в многообразните му форми и исторически взаимовръзки. А разказът за това какво и как се е случвало в това време и на друго място, ще позволи на посетителите да разберат по-добре какво се случва тук и сега.


24. Биенале на хумора и сатирата в изкуството - Габрово 2019
Град Градина - изложба за деца
/18 май - 30 септември 2019, зала 4/

Изложбата е създадена специално за деца в рамките на 24. Биенале на хумора и сатирата в изкуството, Габрово 2019. Неин автор е художничката Невена Екимова, която разработва темата на Биеналето Измерения на публичното, приканвайки децата да се научат да изследват, да участват активно, да променят и обсъждат заедно важните въпроси около Град Градина.

В Град Градина децата имат свободата да проявят въображение, находчивост и грижа за околната среда като разкрасяват улиците на града, спасяват бездомни котета, правят бомби от семена, учат се да вземат решения в група. Всъщност, всеки град може да се превърне в градина, ала само в Град Градина белите имат добър край.

Интерактивно-генеративни формации, 2014-2017 - авторски проект на Светослав Косев и Атанас Марков
Дигитална инсталация
/8 декември 2017 - 30 ноември 2018, пред кривите огледала/

В деня на студентския празник, 8 декември, Музеят „Дом на хумора и сатирата“ открива дигиталната инсталация „Интерактивно-генеративни формации 2014-2017“. Мястото й, пред любимите на посетителите криви огледала, играе важна роля във възприятието и преживяването на творбата, съпоставяйки образите от огледалата с предлаганата виртуална среда, в която зрителят става участник. Проектът бе представен в Дома на хумора и сатирата по време на хакатона Gabrovo Game Jam през януари 2017 година.

Инсталацията „Интерактивно-генеративни формации“ е дело на авторския екип Светослав Косев и Атанас Марков. Представлява диалог между зрителя и произведението под формата на виртуално поле, в което всеки зрител се появява на екрана като силует във вид на мрежа от линии и има способността да влияе на самото произведение. Линиите са свързани с алгоритъм, което прави произведението освен интерактивно и генеративно. В тази виртуална среда, на псевдослучаен принцип свободно се разпръсква мрежа от точки, които имат определeни физични свойства. Те се свързват помежду си със същия алгоритъм като контура на зрителя, като по този начин се търси графичното усещане. Малките точки имат гравитация и падат, но също така могат да взаимодействат при сблъсък с потребителите или помежду си. В допълнение има и по-големи цветни „топки“ (за настоящата инсталация те са заменени със запазения знак на Музея), които също участват в тази виртуална сцена с физични зависимости. Целта е да се подтикне зрителят към по-активно участие и чрез елемент на игра да бъде въвлечен в тази виртуална среда.

Светослав Косев е преподавател по графичен дизайн и перспектива, доцент във Факултета по изобразително изкуство към ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“.

Атанас Марков e главен асистент по компютърна графика и мултимедийни технологии към ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“.