ИЗЛОЖБИ / ВРЕМЕННИ

Портрети, автопортрети и шаржове - творби от художествения фонд на Музея
Жипопис, скулптура, шарж
(13 февруари - 31 август 2021, зала Стефан Фъртунов)


Изложбата представя подбрана колекция от любими лица на писатели, актьори, художници, и не на последно място – габровски зевзеци, които българската публика свързва с хумора и сатирата, в произведения на Юри Буков, Стоян Венев, Владимир Димитров-Майстора, Борис Димовски, Доньо Донев, Любен Зидаров, Янко Павлов, Милка Пейкова, Вежди Рашидов, Тодор Цонев, Георги Чапкънов и други. Колекцията обхваща 95 творби (43 живописни платна, 26 пластики и релефи и 26 шаржа), създадени от средата на миналия век до наши дни. Те принадлежат на художествения фонд на Музея на хумора и сатирата, изграждан целенасочено и старателно вече 49 години.

Във времена на изолация и дистанция посетителят попада в пъстрата компания на Чудомир, Алеко Константинов, Радой Ралин, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Велко Кънев и Татяна Лолова, подредени на разстояние метър и половина един от друг, в съответствие с противоепидемичните мерки. Дори споменаването на имената им неизбежно поражда усмивки и ведро настроение. Това е и целта на организаторите на изложбата „Портрети, автопортрети и шаржове” – да предизвикат положителни емоции и да припомнят, че художественият фонд на Музея е една малка съкровищница на съвременно изкуство.


Три пъти вътрешности - самостоятелна изложба на Невена Екимова
Инсталация
(22 януари – 31 май 2021, зала 7)


След безспорния и продължаващ успех на изложбата „Град Градина”, създадена специално за деца в рамките на 24. Биенале на хумора и сатирата в изкуството (2019) и реализираната през септември 2020 „Огледална зала”, габровската художничка Невена Екимова показва самостоятелна изложба на последния етаж на Дома на хумора и сатирата.

Изложбата предлага на посетителя визуално-тактилна разходка из човека като интериор. Трите инсталации, условно разделящи пространството, отговарят на три ключови вътрешни състояния, които, макар и банално общочовешки, имат силата да разклатят основите на душата и да преструктурират същността ни: страст, рутина, самота.

Тя обича сбогуванията е посветена на състоянието на върхово удоволствие и болка, причинено от сблъсъка с друго тяло. Интериорът е сцена на свръхестествено събитие, чието случване руши парадигми и предизвиква форми на живот. Нещо е безвъзвратно загубено, а нещо несъществуващо тепърва се заражда.

Дървена сватба представя живота на младо семейство като фрагментиран документален разказ, ползващ за основа интериора на тесния им панелен апартамент. Повтарящото се ежедневие, балансът на силите и безброй малки и големи грижи изплуват върху твърди и меки повърхности.

Кулоар/архив е тъмен коридор, разделящ двете дневни инсталации. Кулоарът въвежда посетителя в тишината на самия себе си. Насърчава се взирането навътре и запълването на празното, било то с въпроси или с отговори.

Невена Екимова (родена през 1984г.) е художник от Габрово, дете на прехода, на двама математици и на първата рейв вълна в България. Изучава езици и изкуство в няколко изключително студени държави от скандинавски тип. Участва в многобройни културни и некултурни събития в София и страната. В момента живее в родния си град, където заедно с Музея на хумора създава зрелищни интерактивни инсталации. Изкуството според Невена е опит да целунеш несъзнаваното. "Три пъти вътрешности" е втората й самостоятелна изложба.

Изложбата е осъществена с подкрепата на:

Национален фонд Култура
Български фонд за жените
МАК ООД
Автосервиз Експрес
Кафе Библиотеката


Защо така сериозно? - самостоятелна изложба на Хубен Черкелов
Живопис, скулптура
(21 ноември 2020 - 30 април 2021, зала 6)


Защо така сериозно? е първа самостоятелна изложба от 14 произведения на живеещия в Ню Йорк български художник Хубен Черкелов в Музея на хумора и сатирата. Черкелов е най-известен с живописните си рисунки на пари, но наред с новите работи, създадени за изложбата, художникът представя и скулптури, изработени в периода 2002 - 2019.

Заглавието на изложбата е заимствано от реплика в сцена от филма за Батман Черният рицар, в която Жокера си припомня детски спомен. “Защо така сериозно?” го пита баща му по време на семеен скандал, докато приплъзва нож по ъгълчетата на детската му уста, оставяйки една вечна усмивка-белег. Жокера е пленен от парите, към които, въпреки това, не може да се отнася сериозно. Подобно на Жокера, Хубен Черкелов е също очарован от парите. Той си присвоява изображения от банкноти и монети, превръщайки ги в трайна тема в творбите си от 2003 година насам.

Изложбата включва четири серии творби, използващи за основа парите: едната е посветена на Бенджамин Франклин, който освен политик е бил и хуморист (съставил е „Речникът на пияницата“); друга творба е посветена на Сервантес и героя му Дон Кихот (също признат за символ на Музея на хумора, благодарение на статуя-забележителност пред сградата, дело на скулптора Георги Чапкънов); две творби, посветени на Марк Твен и литературното му творчество; и маска на Дарт Вейдър (злодеят от Междузвездни войни, който изненадващо се появява върху новозеландски монети).

Кой е Хубен Черкелов?

Хубен Черкелов (българин, известен като Houben R.T.) е роден на 23 януари 1970 г. Живее и работи в Ню Йорк. Повтаряща се тема в ранните му фотографии, филми и инсталации е посткомунистическото общество. В по-новите си работи Черкелов рисува изображения от национални валути с помощта на фолио и акрил. Негови творби са представени в музея Бронкс, Ню Йорк, музея Броган, Флорида, 54-тото биенале във Венеция и галерии в Ню Йорк, Бостън, Вашингтон и Шарлот.

Авторът за творчеството си:

”Картините ми са начин да вляза в диалог с различни теми, епохи и идеологии. При валутите много култури се разкриват по най-ясен и конкретен начин. Понякога това предаване на посланието е неуловимо, но често е и съвсем явно. Като художник извличам и тълкувам изображения върху пари, превръщайки ги в художествен продукт, който получава своя собствена стойност и накрая бива пуснат в обръщение по същия начин като всяка валута.
Изобразяването на парите олицетворява това желание; докато предишните поколения на попарта отразяваха желанието за материални предмети, рисуването на изображения от пари може да представлява еволюция в потреблението – от материалните блага към чистата стойност.


Във връзка с изложбата е издаден каталог с текстове на Димитър Камбуров, Деян Кюранов, Нада Нешева и Георги Тенев. Изданието не би било възможно без щедрата подкрепа на Chariot Motors Inc. На 21 ноември, събота, от 11:00 часа в Музея на хумора и сатирата ще бъде прожектиран филмът „Хубен рисува пари” (реж. Георги Тенев, 2011)

Карикатурен салон 2020
Карикатура
/23 октомври 2020 - 31 януари 2021, зала 5/

45. Национална изложба на карикатурата 2020 - гостуваща изложба

За първи път в своята 45-та история Националната изложба за карикатура ще бъде официално открита в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Противоепидимичните условия в страната налагат 145-те карикатури на 38 автори да бъдат показани напълно „дезинфиктирани, дистанцирани и дисциплинираи”, а церемонията по обявявавено на тазгодишните лауреати ни задължава всички да сме и „маскирани”. С дълбоко чувство на признателност и респект, изложбата включва и оригинални творби от музейния фонд на карикатуристите Велин Андреев, Иван Кутузов-Кути, Стоян Дуков и Фико Фиков, които наскоро смениха земното си пребивавене с един по-светъл свят, където да продължат да творят веселите си рисунки.

Носителят на тазгодишната награда на Музея на хумора и сатирата е Халит Куртулмуш-Айтослу, а сред останалите отличени карикатуристи се нареждат Светлин Стефанов, Стоян Дечев, Любомир Михайлов, Майя Чолакова, Милко Диков, Никола Георгиев-Кайо и Цочо Пеев.

7 : 0 за карикатурата - самостоятелна изложба на Любимир Михайлов

Изложбата представя 51 карикатури и отбелязва 70-годишнината на автора. Дългогодишно е партньорството на Музея на хумора и сатирата с Любомир Михайлов, а резултатът - 33 оригинални творби, които се съхраняват в художествения фонд на музея.

Любомир Михайлов е роден на 26 септември 1950 г. в Каварна. Завършва строително инженерство в София и сам се изгражда като художник. Има интереси най-вече в областта на карикатурата, илюстрацията, оформлението на книги, плаката и графичния дизайн.
Работил е като художник в издателство „Техника“, София; в редакциите на алманах „Апропо“, Габрово и в-к „Стършел“; бил е оформител и художник на списание ФЕП (Фантастика, Евристика, Прогностика); главен художник на детското списание „Дино и Дина“ и списание PC (Пост Скриптум). Автор е на филмови плакати към бившето „Киноразпространение“, Бояна. Нарисувал е стотици корици и илюстрации за почти всички издателства преди 1989 година. Няколко години е редовен сътрудник на списанията Nebelspalter, Eulenspigel и Index on Censorship. Днес рисува детски илюстрация и прави оформление на учебници за издателствата „Просвета“, „Булвест – 2000“, „Анубис“, „Ариадна“, „Абагар“ и други.
Любомир Михайлов е участвал в изложби на карикатурата, илюстрацията, плаката и графиката в България и чужбина. Има множество награди, някои от които цени като много престижни.
Показвал е самостоятелни карикатурни изложби в София, Варна, Габрово, Балчик и в Международния конгресен център в Давос – Швейцария.
Член е на СБХ от 1982 година, а в периода 2005-2015 и председател на секция “Карикатура“ при СБХ.

30 + 30 - самостоятелна изложба на Светлин Стефанов

Заглавието на изложбата подсказва, че и този автор празнува юбилей през настоящата година. Навършва 60 години, затова представя 30 карикатури и 30 малки пластики. В художествения фонд на музея се съхраняват 12 творби на Светлин Стефанов.
Светлин Стефанов е роден през 1960 в Трявна. Завършва дърворезба в родния си град, а по-късно и специалност „Изобразително изкуство“ в Учителския институт в Дупница. Рисува карикатури от 1986 година и има над 800 публикации в 52 периодични издания в България, между които „Стършел“, „Антени“, „Стандарт“, „Спектър“, „Смях“ и други.
Участва в редица международни конкурси за карикатура в Канада, Бразилия, Италия, Германия, Иран, Сърбия, Румъния и България. От 1989 година е редовен участник на Международното биенале в Габрово.
Носител е на премия от конкурса за карикатура в Маростика, Италия; първа награда за карикатура на фестивала „Весели Балкани“, Габрово; втора награда и сребърен плакет от Крагуевац, Сърбия; трета награда от 27-та национална карикатурна изложба на СБХ; наградата на Омбудсмана на Република България от 42-то издание на националната карикатурна изложба и други. Правил е самостоятелни изложби в Сърбия, Румъния, две в Дома на хумора и сатирата и пет в родния си град.
От 2000 гидина е член е на СБХ, секция „Карикатура“. Има свое ателие за дърворезба и сатирична пластика в Трявна, където работи от 30 години.

24. Биенале на хумора и сатирата в изкуството - Габрово 2019
Град Градина - изложба за деца
/18 май - 30 септември 2019, зала 4/

Изложбата е създадена специално за деца в рамките на 24. Биенале на хумора и сатирата в изкуството, Габрово 2019. Неин автор е художничката Невена Екимова, която разработва темата на Биеналето Измерения на публичното, приканвайки децата да се научат да изследват, да участват активно, да променят и обсъждат заедно важните въпроси около Град Градина.

В Град Градина децата имат свободата да проявят въображение, находчивост и грижа за околната среда като разкрасяват улиците на града, спасяват бездомни котета, правят бомби от семена, учат се да вземат решения в група. Всъщност, всеки град може да се превърне в градина, ала само в Град Градина белите имат добър край.